12-те традиции на Анонимни комарджии
Кратка форма
За да поддържаме единство, опитът ни е показал, че:
Традиция 1: Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АК.
Традиция 1 — Единство
Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АК.
На пръв поглед тази традиция изглежда в противоречие с индивидуалното възстановяване. Нали всеки от нас е дошъл в АК заради собствената си болка? Защо „общото благополучие“ идва преди личното?
Отговорът е прагматичен: АК трябва да продължи да съществува, иначе никой от нас не може да се възстанови. Ако група се разпадне от вътрешни конфликти, тези, на които помага, губят своята опора. Индивидуалното оцеляване зависи от оцеляването на общността.
В практиката тази традиция означава, че когато нашето лично мнение или интерес влизат в конфликт с доброто на групата — групата е на първо място. Не защото личността няма значение, а защото единната група служи на всеки по-добре, отколкото разпадналата се група би служила на никой.
Традиция 2: За нашата обща цел има само един върховен авторитет – този на любящия ни Бог така, както той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само доверени служители, те не управляват.
Традиция 2 — Авторитет
За нашата обща цел има само един върховен авторитет – този на любящия ни Бог така, както той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само доверени служители, те не управляват.
АК е без лидери — или по-точно, всички сме лидери и никой не е лидер. Няма шеф, президент, или духовен авторитет, чиято дума е закон. Решенията се вземат чрез груповото съзнание — колективното разбиране на групата за правилното.
Тази структура защитава АК от нещо, което е унищожило много движения — властта на харизматични личности. В АК ръководителите са „само доверени служители“ — те изпълняват волята на групата, не своята.
Понятието „груповото съзнание“ предполага, че когато честни хора се събират с добри намерения и открито сърце, колективната им мъдрост надхвърля мъдростта на всеки отделен член.
Традиция 3: Единственото условие за членство в Анонимни комарджии е желанието да се спре играта на хазарт.
Традиция 3 — Принадлежност
Единственото условие за членство в Анонимни комарджии е желанието да се спре играта на хазарт.
Само едно условие. Не трябва да сте стигнали до „дъното“. Не трябва да сте изгубили всичко. Не трябва да вярвате в Бог, да имате определено политическо убеждение, или да принадлежите към конкретна религия. Не трябва дори да сте сигурни, че имате проблем — само желанието да спрете е достатъчно.
Тази традиция е радикално включваща. Тя означава, че вратата на АК е отворена за всеки, без изключение. За компулсивния комарджия, свикнал да се срамува и да се крие, тази традиция е освобождаваща: не трябва да заслужите правото да бъдете тук. Просто трябва да дойдете.
Традиция 4: Всяка група трябва да бъде самостоятелна освен по въпроси, засягащи други групи или Анонимни комарджии като цяло.
Традиция 4 — Автономия
Всяка група трябва да бъде самостоятелна освен по въпроси, засягащи други групи или Анонимни комарджии като цяло.
АК е децентрализирана организация. Всяка група е свободна да решава собствените си вътрешни дела — кога да се среща, как да провежда срещите, кой да чете каква литература. Никой извън групата не може да диктува как тя да функционира.
Тази свобода обаче има предел: когато решенията на дадена група засягат другите групи или АК като цяло, тя трябва да се консултира. Автономията е отговорна свобода — правото да управляваш собствения си дом, при условие че не горите съседския.
Традиция 5: Всяка група има една единствена цел – да предава посланието си на компулсивните комарджии, които все още страдат.
Традиция 5 — Цел
Всяка група има една единствена цел – да предава посланието си на компулсивните комарджии, които все още страдат.
Една цел. Само една. АК е общество от компулсивни комарджии, помагащи на компулсивни комарджии.
Тази ясна фокусираност е сила, а не ограничение. Тя предпазва АК от разпиляване на енергията и ресурсите си в прекалено много посоки. Когато дадена група започне да се занимава с твърде много неща — политика, обществени каузи, терапия — тя рискува да загуби ефективността си в единственото, което наистина прави разлика.
„Които все още страдат“ — тези думи ни напомнят, че нашата отговорност е не само към тези в залата, а и към онзи, която може да дойде утре.
Традиция 6: Анонимни комарджии никога не трябва да поддържа, финансира или предоставя името си на каквито и да е родствени общности или странични организации, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от основната ни цел.
Традиция 6 — Пари и принципи
Анонимни комарджии никога не трябва да поддържа, финансира или предоставя името си на каквито и да е родствени общности или странични организации.
Историята на много движения показва един повтарящ се модел: организацията се основава с благородна цел, расте, натрупва имущество и влияние — и постепенно самото имущество и влияние стават по-важни от първоначалната цел.
АК е решила да не тръгне по този път. Когато АК одобри или се асоциира с външни организации — дори с добри намерения — тя рискува да се обвърже с техните проблеми, скандали и противоречия. Независимостта на АК е нейната защита.
Традиция 7: Всяка група на Анонимни комарджии трябва да се издържа сама, като отклонява каквито и да е външни дарения.
Традиция 7 — Самодостатъчност
Всяка група на Анонимни комарджии трябва да се издържа сама, като отклонява каквито и да е външни дарения.
АК приема пари само от своите членове. Не от правителства, не от корпорации, не от богати дарители. Парите от външни източници носят очаквания, задължения и влияние. Дори добронамереният дарител, инвестирал значително в АК, неизбежно ще очаква нещо в замяна — поне признание, поне съгласие.
Самодостатъчността е и духовен принцип: ние поддържаме организацията, която ни поддържа. Малката вноска в кошницата след срещата е не само практически принос — тя е израз на отговорност и принадлежност.
Традиция 8: Анонимни комарджии завинаги трябва да остане непрофесионално общество, но нашите служби могат да наемат специални служители.
Традиция 8 — Непрофесионализъм
Анонимни комарджии завинаги трябва да остане непрофесионално общество, но нашите служби могат да наемат специални служители.
Работата по дванадесетата стъпка — помагането на друг комарджия да намери пътя към трезвостта — никога не се заплаща. Не защото трудът няма стойност, а защото заплащането би унищожило самата му природа. Ние помагаме, защото сме задължени на програмата и защото в помагането намираме собственото си спасение.
Тази традиция не забранява на АК да наема служители за административни задачи. Тя забранява единствено заплащането за духовната работа на програмата. АК е допълнение към profesionalната работа на терапевтите, а не конкурент на нея.
Традиция 9: Анонимни комарджии като общество не трябва никога да се организира, но ние можем да създаваме съвети или комитети, подчинени пряко на тези, на които служат.
Традиция 9 — Организация
Анонимни комарджии като общество не трябва никога да се организира, но ние можем да създаваме съвети или комитети, подчинени пряко на тези, на които служат.
АК е организирана по начин, противоположен на повечето организации. Вместо пирамида с власт отгоре надолу, АК има структура, в която властта тече отдолу нагоре — от групите към регионалните комитети, а не обратното.
Комитетите и съветите на АК съществуват само за да служат на групите. Когато спрат да служат на групите и започнат да ги управляват — те са забравили своята роля. „АК като такова никога не трябва да се организира“ означава, че АК съзнателно отказва да се превърне в йерархична институция.
Традиция 10: Обществото Анонимни комарджии не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АК не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии.
Традиция 10 — Политика
Обществото Анонимни комарджии не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АК не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии.
АК не взема страна в политически, религиозни или социални спорове. Нашите зали включват хора от всички политически убеждения, всички религии, всички социални класи. Единственото, което ни обединява, е болестта от компулсивен хазарт и желанието да се оправим.
В индивидуален план членовете на АК могат да имат и изразяват всякакви политически мнения. Традицията засяга само АК като организация — тя пази неутралността на общността, за да остане врата, отворена за всеки.
Традиция 11: Политиката ни за връзки с обществеността се основава на привличане, а не на пропаганда; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото, киното и телевизията.
Традиция 11 — Анонимност
Политиката ни за връзки с обществеността се основава на привличане, а не на пропаганда; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото, киното и телевизията.
АК не рекламира. Не провежда кампании. Не изпраща известни личности да говорят публично за членството си. Опитът е показал, че привличането работи по-добре от пропагандата. Нашето послание се разпространява от уста на уста, от живот на живот.
Публичната анонимност предпазва и самия АК. Ако известен член говори публично за членството си и после се върне към хазарта — репутацията на цялата организация е засегната. Анонимността на публично ниво означава, че АК не се идентифицира с личности, а с принципи.
Традиция 12: Анонимността е духовната основа на програмата на Анонимни комарджии и винаги ни напомня да поставяме принципите пред личностите.
Традиция 12 — Смирение
Анонимността е духовната основа на програмата на Анонимни комарджии и винаги ни напомня да поставяме принципите пред личностите.
Дванадесетата традиция е най-дълбоката от всички, защото тя обяснява смисъла на анонимността на духовно ниво. Анонимността не е просто практическа мярка за поверителност — тя е духовен принцип, ядрото на програмата.
„Принципите пред личностите“ — в АК, принципите на програмата са по-важни от репутацията, харизмата или заслугите на всеки отделен член. За компулсивния комарджия, чийто его е централна движеща сила на болестта, анонимността е лек. Тя ни учи, че не сме специални — нито специално добри, нито специално лоши. Сме просто хора, борещи се с болест, търсещи помощ от Бог и един от друг.
Тази традиция затваря кръга на програмата: стъпките ни учат да поставяме волята на Бог пред нашата собствена; традициите ни учат да поставяме доброто на общността пред личната ни слава. Смирението — не като унижение, а като свобода.